I got the eye of the tiger, the fighter, dancing through the fire Cause I am a champion and you’re gonna hear me RUAR

[You must be registered and logged in to see this image.]
|Име на героя : Руър Файрбърд|Възраст: 21|раса: човек|Лик: Andy Biersack|

Характер: Всички започват да описват хубавите черти на характера си, тези които като видиш и си казваш - "Какъв добър човек". Е, аз не съм добър. Бързо се паля и налитам на бой, независимо какъв ще е резултата. Мазохист съм, обичам да изпитвам болка, но не съм садист, мразя да наранявам някого. Инат съм, всичко, което си навия, че искам трябва ба бъде постигнато = но от мен, ако някой ми е помогнал, не го зачитам като постижение. Горделив съм, твърде много, понякога даже не мога сам да се издържам.
Като всеки човек и аз имам една - две хубави черти. Задължително съм кавалер, това ми е в кръвта. Обичам да помагам на слабите и беззащитните, макар да си противоречи с гордостта ми. Характера ми е странен, на моменти противоречащ си... Но това той.

Външен вид : Първото, което виждат хората като ме погледнат са изразителните ми синьо – сиви очи, може би е така, защото са по средата на лицето, не знам. Не съм от най - високите момчета само 187 сантиметра. Не съм и от най - красивите, предполагам. Макар да съм горделив, не съм сляп. Косата ми е тъмно руса, за съжаление, не е много хубаво да си момче и да имаш такъв цвят на косата. Не знам на мен ми изглежда гейско, но е по гейско да се боядисваш, затова си седя с него. Макар да се водя от висшата класа, много често можете да ме срещнете облечен с дънки и тениска. По - удобно и комфортно е от онези изпипани костюми. Добре ли се описах?

История: Като малък много обичах природата… обожавах я! Всяка седмица през лятото баща ми отделяше уикендите, за лагеруване в гората. Нямах майка, но никога не бях усещал липсата на такава. Ходехме на къмпинг до някое езеро и нощувахме там в палатки, ловяхме риба от езерото за вечеря, а когато се стъмнеше палехме огън, макар да не беше студено. Обожавах природата, птиците, животните, шумоленето на близкото езеро. Когато станах на пет помолих баща си да идем само веднъж през зимата. Много исках да видя замръзналото езеро и всички дървета покрити със сняг, като в приказките. Това беше най - студената зима в живота ми до тогава, пък и до сега. Пътя беше хлъзгав заради студа беше замръзнал. Но въпреки това той ми угоди и ме тръгнахме към езерото, Беше високо в планината и макар да имахме зимни гуми колата пак се управляваше трудно. Мислех си го, макар и пет годишен изпитвах страх, беше ме страх да не стане нещо, да катастрофираме, и точно когато си го помислих се случи. На завоя колата излетя от пътя и полетя над пропастта под нас. Всичко ставаше толкова бързо, не знаех къде се намирам, какво се случва. Имаше само някакъв пиукащ звук и когато отворих очи се намирах в бяла стая на неудобно легло с бели чаршафи, във вената ми се вливаше система а до мен стоеше леля и плачеше. Не я бях виждал от миналата Коледа, преди близо година. До Коледа оставаше още само седмица и щях да си получа подаръка, защото бях послушен през цялата година. Но нещо ме притесняваше защо леля плачеше? Дядо Коледа и на нея щеше да донесе подарък... Тогава намразих природата. От тогава я ненавиждам. Бях се измъкнал, като по чудо, и аз не знаех как, но баща ми е останал в колата, горивото е изтекло и тя е избухнала. Толкова, от тогава бях сирак, сам на света, без майка и баща. Толкова ми липсваше татко. Можеха да ме дадат за осиновяване, но леля настояваше за попечителството над мен. Получи го, беше женена за богат и уважаван бизнесмен. И ето имах си майка и баща, но не бяха моите, аз нямах родители и двамата бяха мъртви. Бях сигурен, че ме чакат на небето, но още не ми беше дошло времето, за да се присъединя към тях.  
Леля ми държеше да получа качествено образование и ме записваше се в престижни частни училища, а когато едното и се видеше по престижно от другото ме местеше. Така смених няколко докато завърша гимназията. Бях аутсайдер, защото всички се опитваха да ме използват. Не бях за богатите хлапета, защото не се чувствах като част от тяхната общност. Бях просто сам. Завърших гимназия, постъпих в колеж и реших да се променя. Да стана готиния. Избрах си братство, вярно това не беше за мен, но щях да ставам нов човек и ето ме сега. Това е Руър, това е неговата история, чувствам сякаш не е моя, а нечия чужда, но колкото и да ми се иска е моя и такава ще си остане.
Допълнително: По принцип не пуши, но когато е притеснен или ядосан се успокоява с цигара.