everybody knows i'm a good boy officer...

Клайд Нортман; 18 years old human; fc: ash stymest

За пореден път погледна към глупавия стенен часовник, чийто звук яростно раздираше внезапно настъпилата тишина. Съсредоточи се върху стрелката, която отброяваше секундите и въздъхна тежко, когато настана точно четири. Държаха го тук вече цяла нощ като се надяваха, че може би ще успеят да изкопчат някаква логична информация от него. Не можеше да си спомни кога за последен път се бе наспал нормално, чувстваше се зомбиран и имаше усещането, че ще заспи в неудобния стол, на който го бяха настанили. За миг си помисли, че иска да се прибере вкъщи, но веднага се усети, че няма дом.
- С мълчание нищо няма да постигнете, господин Нортман.
Господин? Той повдигна тъмнокосата си главица и погледът му отново се втренчи в лицето на разпитващия го дежурен полицай, който за пореден път посегна към съвсем леко отворената кутия с цигари, извади една, налапа я животински и започна да търси запалката, която Клайд бе успял да прибере съвсем незабелязано след последния път. Господин? Оценяваше учтивостта на този мъж, но той се чувстваше все още дете и дори не можеше да повярва, че вече е на осемнадесет години. Господин определено не му допадаше, караше го да се чувства прекалено възрастен.
Момчето се пресегна към цигарите без разрешение, като въобще не се интересуваше от евентуалните лоши последици. Също измъкна една и я запали със запалката на офицера, след което нагло я постави в ръката му.
- Доста непристойно поведение, което също би се оказало във ваш минус. Но аз мога да ви помогна, ако просто разговаряте с мен. Не мислите ли, че само губим времето си?
- Да, разбира се, че така мисля - засмя се Клайд. - И нека загърбим учтивостите, може ли? Те са само за филмите. Все още не разбирам каква информация очакваш да изкопчиш от мен. Безброй пъти казах, че не знам какво се е случило и наистина не ми е никак приятно, че въобще трябва да бъда разпитван за случая, при положение, че едва вчера беше погребението им. Неправилно е някак си, не мислиш ли?
- Нямаше да бъдеш тук, ако не беше заподозрян, момче.
- И какво? Защо ми е да убивам приемните си родители? Или да запаля къщата им? Каква изгода бих имал? Не бяха много богати и нямам нужда от парите им.
- Ами ако просто прикриваш някого?
- Кого?
- Брат ти, например. Предвид криминалното му минало, той също може да бъде един от заподозрените.
Вече му се искаше да започне да крещи, но вместо това продължи да се наслаждава на цигарата, без да спира да се взира в очите на полицая.
- С брат ми не сме се виждали, откакто влезе в затвора. Не ме е потърсил, за което съм безкрайно щастлив. Не искам да си имам нищо общо с този човек.
- Къде беше в нощта на пожара?
- Казах ти вече, при приятелката ми.
Това вече беше лъжа. Той си нямаше приятелка, но какво друго можеше да измисли в този момент? Той не помнеше. Просто не помнеше къде се бе намирал точно тогава. Нямаше си представа как е излязал от къщата на приемното си семейство, спомняше си единствено пожарникарите и полицейските коли, както и всички останали жители, събрали се пред руините.
Изправи се на крака, чувстваше тялото си схванато. Изгаряше от желание да се поразтъпче, но острия му ум сечеше по-здраво и от меч, а той определено бе човек, който не си играеше и винаги знаеше как да се измъкне и от най-лошата ситуация. Направи няколко бавни крачки из пустото помещение, усмихвайки се лукаво. Ако не успееше, то всичко щеше да свърши злополучно, но точно сега нямаше време да мисли за това. Приближи се към офицера, застана зад него и спусна ръцете си върху раменете му.
- Не си ли уморен? - промълви нежно, плъзгайки пръсти надолу. - Имаш ли си жена? Не виждам пръстен на ръката ти. Сигурно е самотно тук...
- Щом твърдиш, че си бил при приятелката си, ще ми дадеш координатите й и още сега ще отидем при нея, защото в случая тя е свидетел.
Обърна лицето си към него, а Клайд се усмихна.
- Не бързайте толкова, господин офицер - рече, прехапвайки долната си устна. - Можем да се позабавляваме.
Мъжът, който за момент бе успял да отпусне тялото си, сега се стегна. Не изглеждаше никак очарован от случващото си, но още преди да предприеме някакво действие, Клайд успя да измъкне пистолета му с дясната си ръка, презареди го за части от секундата и го опря в слепоочието на полицая.
- Бива си ме, нали? Добър актьор съм, не мислиш ли? Сега се изправи внимателно и да не съм чул нито звук, защото нищо няма да ме спре да ти разпилея мозъка по смотания под. Как въобще издържаш тук? Приближи се до стената. Така. Бавно и спокойно. Събличай се. Веднага! Няма да се чукаме. Всъщност не съм гей, а и дори да бях, не бих го направил с такава путка като теб. А ти си голяма путка, знаеш ли? Събличай се и не дишай дори. Можеш да останеш по бельо, не ми е нужно.
Клайд дори не потрепери. Никога, обаче, не му бе минавало през ума, че някога ще свърши подобна глупост. А определено си беше глупост, но знаеше, че ако не го стори, нямаше шанс да се измъкне лесно. Взе белезниците, окова с тях офицера, който за щастие се оказа страхливец и ги заключи за някакъв вграден шкаф. Сетне грабна някакво тиксо от бюрото и с голямо парче от него залепи устата му.
- Ключовете за патрулката къде са? - спокойно попита момчето, докато обличаше униформата, която му идваше доста широка, но в момента това нямаше ни най-малко значение.
След като ги взе тръгна забързано към вратата, но се спря.
- Аз не съм убиец, каквото и да си мислиш. Нима наистина вярваш, че едно дете е способно на убийство? Да, вярно е, не се разбирахме добре с тях, не ги харесвах като личности, но... не бих ги убил. И не съжалявам за това, което ти сторих. Ти сам си го заслужи.
После се измъкна. След минута вече напусна управлението, прикривайки се добре с униформата. Беше неузнаваем. Скоро се качи в колата и потегли, без да знае накъде отива. Не можеше да остане в града поне засега. Трябваше му малко време за почивка и да измисли добър план. Може би щеше да напусне и страната, но нямаше да бъде лесно. Вече беше твърде късно и нямаше никакво връщане назад...