Eliah's Mansion

by **Eliah Brody** Съб Ное 29, 2014 1:58 pm

Имението отвън:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:

by **Ford Brody** Съб Ное 29, 2014 3:08 pm

Не обичах да го правя, но понякога ми се налагаше. Най-вече защото не съм намерил кой да ме приюти в някой килер или гараж или просто защото съм забравил да потърся и вече е твърде късно за това. Говоря за промъкването в скъпи богаташки имения като това тук. Да, бях се научил да правя и това. Какъв учител е живота, нали? Няма що. Както и да е, това имение го наблюдавах от известно време. От седмица да сме по-точни. Изглеждаше страхотно и не толкова защитено, щях да успея да се промъкна. И го направих.

Късно вечерта, докато всичко наоколо беше тъмни, всички лампи изгасени. Само четирима от охраната се въртяха, а периодите им на патрулиране бяха достатъчно дълги, че да се промъкна и да се завра под някой навес в огромния двор. Добре де, всъщност се шмугнах в една голяма кучешка колиба, която си нямаше обитател. Побрах се и то лесно, мисля че беше предназначена за една от онези огромни породи кучета, които изправени на два крака със сигурност щяха да стърчат с три глави над мен. Или това, или богаташкото семейство има на идея да се гаври с животните и тази колиба да е предназначена за малък кон или угоено пони.

Вечерта не беше чак толкова студена, бях свикнал да мръзна и това не ми правеше впечатление. На сутринта обаче се събудих от силни трясъци идващи откъм стените на колибата. Чувах викове и една ръка ме сграбчи за глезена издърпвайки ме навън.

Беше висок, едър мъж, с костюм, гола глава и големи слънчеви очила - един от охраната. Мамка му! Сега стана интересно. Разбира се, че можех да се измъкна с приказки, дори съм го правил и то от по-напечени от тази ситуации, но огромният юмрук, който се отдалечи в засилка от лицето ми ме накара да си глътна за миг езика.
Високия глас на една жена спря ръката, която щеше да се стовари върху лицето ми и се отпусна надолу до тялото на бабаита. Другата ръка, с която ме беше сграбчил за блузата и вдигнал във въздуха, ме пусна и тупнах на земята.
Жената беше висока, стройна и с желязно изражение. Красивите й сини очи и бледа кожа контрастираха приятно на тъмната й коса, която обрамчваше правилните черти на лицето й. Беше слаба, с дълги крака и ръце на хълбоците, придобила формата на буквата Ф. Изправих се и се изтупах, не отделяйки поглед от въпросната фигура, която може би току що бе спасила живота ми. Тъкмо щях да започна да се оправдавам, когато дланта й се стовари страшно силно върху бузата ми, предизвиквайки оглушителен плясък, от който главата ми направи силен откат встрани.

by **Eliah Brody** Съб Ное 29, 2014 4:03 pm

Понякога ми беше много скучно. Ама наистина много скучно, защото когато имаш пари и притежаваш власт над компанията на бившия си съпруг, която струва милиони, няма какво да правиш. Бях дала пълномощно на Майкъл да се разправя с бумащината, разбира се документа беше изготвен от няколко скъпо платени адвоката, така че нямах притеснения, че може да си присвои каквото и да било. Сега ми оставаше да излизам по клубове с жени които не понасям или да си седя в къщи покрай басейните. Имах си частни охранителни, които бяха тъпи колкото края на кренвирш и с тях не можеше да се разговаря. Трябваше да си намеря компания вече защото тормозенето на иконома и камериерките не ми стигаше.
Разбрах, че е станало нещо когато онзи мухал, който се влачеше след мен се отдели и хукна на някъде. Разбира се моя милост ходеше идеално на високи обувки, затова го последвах мигновено, а къде си мислите, че ме отведе това? До къщичката на стария грозен Макс. Мразех кучето на съпруга си затова и веднага след като го погребах, кучето беше препарирано и красеше мястото до гроба му. Едно време древните народи са погребвали животните с господарите им и аз за това не исках да прекъсвам традицията като останалите, същества газещи тревата по тая земя.
Някакъв бездомник се беше напъхал и беше спал на мястото на кучето. Наредих на Юри - горилата която държеше във въздуха да го пусне. След това се приближих до него и го зашлевих.
- Последвайте ме вътре, господин Куче. - Изсъсках близо до лицето преди да се намръщя, този смърдеше, което беше напълно нормално като се има на предвид, че няма покрив над главата си, а в колибата на кучето нямаше баня.
Завъртях се на дебелите си токчета и тръгна обратно към имението. За щастие не си беше сложила от множеството обувки в с пирони, които лесно да се забиват в пръстта, това щеше да сниши респекта му към нея.
Оправи [You must be registered and logged in to see this link.] си и зае мястото си на големия стол в офиса си. Горилите й придружаваха господина и го настаниха точно срещу нея.
- Моля да напуснете и да ме оставите насаме с госта ни. - И двамата кимнаха и излязоха затваряйки врата след себе си. - И така, куче, може ли да ми отговориш на въпроса с каква цел беше в двора ми?

by **Ford Brody** Съб Ное 29, 2014 5:15 pm

Очаквах да ме изритат на улицата, като преди това хубаво да ме "разкрасят". Но вместо това госпожицата нареди на мутрите си да ме вмъкнат в офиса й, за да говори с мен. Чувствах се странно и дори не знаех как да реагирам. Сърцето ми не спираше да прескача диво като дива сърна пресякла страшното шосе, осеяно със странни метални зверове със светещи очи и ужасяващ силен рев. Очите ми шареха нервно из красиво обзаведеното помещение, а спокойно кръстосалата краката си жена пред мен изобщо не изглеждаше възмутена или враждебно настроена.

- Ами... - подех обмисляйки какво да кажа. Да излъжа ли, или да кажа истината? Какъв беше смисъла, така и така щеше да ме накаже по някакъв начин. Така че. - Извинявам се. Имах нужда от нещо над главата си в случай, че завали, а никой не прояви милостиня към мен миналата вечер.

През цялото време усещах гърлото си страшно пресъхнало и всеки звук преминаващ през него дереше стените му като котка по кората на дърво. Напрегнатия й поглед, забит право в мен, ме караше да се чувствам като провинило се хлапе в кабинета на директора. В същото време обаче намирах някакво спокойствие в сините й очи, което ми помагаше да не заеквам докато й говорех. Щеше да е жалко. Бездомен съм, да, но не и някаква неграмотна, неуверена в себе си отрепка.

- Може ли аз да ви задам въпрос? - преглътнах заседналата буца в гърлото си и облизах пресъхналите си устни. - Защо не ме изритахте като мръсна котка, а ме прибрахте за... разговор на четири очи?

by **Eliah Brody** Съб Ное 29, 2014 9:15 pm

Да, много добре разбирах защо никой не го е приютил, наистина приличаше на бездомно животно... Точно като мен когато родителите ми ме оставиха в горящата сграда, не се върнаха за мен. Вероятно си бяха помислили, че съм изгоряла но дори на провериха. Тогава се появи и онзи бездомник...
Премигнах няколко пъти и си позволих да се усмихна ледено студено на човечето пред себе си.
- Преди много години, когато живеех с родителите си... Стана злополука, и къщата ни се запали. Спала съм и не съм разбрала докато горещината не ме обгърна. Някак си успях да оцелея в горящата сграда. На следващия ден ме откри един бездомник, сред отломките на дома ми и ме взе със себе си. Вярно, че ме продаде в публичен дом, за да изкара пари от мен, но ако не го беше направил нямаше да притежавам всичко това. Мисля, че ще мога да се отблагодаря на онзи човек като помогна на неговия брат по неволя. Искаш ли нещо за пиене, гладен ли си?
Ама колко бях грижовна само, чак ми се повръщаше, може би трябваше да ги накарам да го изкъпят с маркуча... Тогава пък нямаше да го пусна в имението защото щеше да остави мокри следи и да омаже всичко. Може би просто щях да го помоля учтив да се изкъпе. Подадох му чашата с усмивка и се върнах на собственото си място.
- Предлагам ти храна и покрив над главата както и работа. Разбираш ли живея в това имение напълно сама с изключение на прислугата и живота ми е прекалено скучен. Затова твоята работа ще е да ме развличаш... А да, освен това не съм спала с мъж от доста време, така че няма да откажа помощ. След като се изкъпеш разбира се.
Наклоних сладко главата си на една страна и се усмихнах.

by **Ford Brody** Съб Ное 29, 2014 10:11 pm

Историята й беше интересна и то доста. Всъщност се оказа, че някакъв като мен я е спасил от някакъв пожар или нещо от сорта. Това ми напомни как като тинейджър силите ми се разраснаха изведнъж и пердетата в спалнята ми пламнаха. Пожарът плъзна като чума из цялата къща, единствено около мен не гореше. Имах нещо като защитно поле, което не позволяваше на огъня да ме доближи и успях да се измъкна от къщата. Но родителите ми спяха, в паниката си не ги събудих. Не трябваше да тичам като страхливеца, който бях, а да се върна и да ги събудя, но беше твърде късно. Близначката ми също спеше в спалнята си. С минути наблюдавах как къщата гори отстрани, свит в храстите на парка, близо до дома ми. Гледах и не можех да помръдна.

- Разбирам ви... - Това просто се изплъзна измежду устните ми и ме накара да се оцъкля веднага след това. Погледнах объркания поглед на жената и мозъка ми започна да работи бързо, за да измисли някакво изречение, с което да замажа странната си изцепка. Разклатих глава леко и добавих: - Искам да кажа, това е много мило от ваша страна. Не го заслужавам. Но мисля, че не съм в положение да ви откажа. Мога, но ще е глупаво. Нали?

Добре, Форд, какво, по дяволите, се опита да кажеш току що? Кълна се понякога си мислех, че съм с раздвоение на личността или разни психически отклонения, които ме караха да говоря всякакви несвързани простотии, но не и нещо що годе нормално... като нормалните хора. Сякаш в гърлото ми имаше развален грамофон и всяка дума беше плоча, която прескачаше на изкривения зъб и ставаше на някаква необикновена дрънканица.

Стиснах очи и опрях длан в челото си, след което отворих едното си око и я погледнах глупашки. На лицето й бе изписана възможно най-изкуствената усмивка, която някога бях виждал. "Освен това не съм спала с мъж от доста време, така че няма да откажа помощ." Това се повтори няколко пъти в главата ми и ме накара да свъся вежди. Не е като да не съм си плащал за престой където и да било със секс.

- Добре...

by **Eliah Brody** Нед Ное 30, 2014 12:31 am

- Да ще е доста глупаво наистина, след като преди три години тарифата за прекарване на един час с мен беше 4000 долара. - Засмях се весло и кръстосах краката си под бюрото и се облегнах назад в мекия кожен стол скръствайки ръце пред гърдите си. Огледах го добре. Изглеждаше красив като се махне цялата мръсотия и се напарфюмира, малко от малко...
Продължавах да си го оглеждал отвсякъде без да се притеснявам, че го засрамвам, че не отмествам погледа си.
- Ще накарам Юри да те заведе до някоя от гостните и да ти даде дрехи. След това може да закусваме.
Изправих се от стола си и напуснах офиса с високо вдигната глава трябваше да съобщя на иконома, да приготви две порции, като едната значително по голяма. не знаех от кога не е ял и колко гладен може да бъде. На една от камериерките пък и наредих да проветри кабинета ми и да измие банята след госта ни. Бях педантична що се отнасяше до чистота, затова и толкова се бях вманиачила по цялата история със скитника. Не можех да си представя колко микроби беше напръскал навсякъде от където беше минал.
Настаних се в трапезарията и взех едно списание, което започнах да разлиствам и да чета по - интересните статии. Отне му доста време за да дойде, та определено изглаждаше и ухаеше по - добре. Малко ми напомни на Джонатан. Може би защото носеше негов костюм и миришеше на него или защото прическите им бяха еднакви.
- Седни. Между другото как искаш да те наричам имаш ли предпочитания или аз да ти избера име. - Наистина започвах да го възприемам като домашен любимец. Щеше да е забавен ден.

by **Ford Brody** Пон Дек 01, 2014 7:07 pm

Огромния мъж ме съпроводи до една гостна стая, която за мен се равняваше на петзвездна хотелска стая. В банята можех да играя тенис на корт, да, беше толкова голяма. Къде, по дяволите, се намирах? Дори не бях сигурен дали не сънувах в момента. Беше странно.

Влязох под душа и горещата вода попари приятно кожата ми. Бях забравил какво е усещането от топлите стичащи се по плътта капки. Притворих очи и оставих водата да ме обгърне за няколко минути. Знаете, че по принцип когато хората са под душа и изпадат в някакви дълбоки мисли за сътворението на света, смисъла на живота и прочее. Нали? Да, ама аз в момента изобщо не мислех за това, просто се наслаждавах на момента. Не бях се къпал от... Мисля, че последната баня, която видях беше онзи път, когато ме приюти едно момиче и скришом от родителите си ме пусна в банята си, преди да си тръгна. И това беше преди колко... почти три месеца?

Когато излязох на леглото бяха прилежно положени изгладени дрехи. По-точно костюм. Сиви сако и панталони от приятна на допир материя, която се плъзгаше по кожата ми, светлосиня риза от коприна предполагам и някаква вратовръзка, която заедно със сакото прецених да не обличам. Затегнах колана и се запътих надолу, където ме упъти охраната.

Там, в трапезарията, седеше домакинята и разлистваше списание с отегчен поглед, който почти моментално се вдигна към мен, когато слязох и от последното стъпало. Усмихнах се леко, след което се приближих и седнах нервно.

- Форд. - отвърнах просто и проследих с поглед приближаващия се със сребърен поднос иконом. Очите ми вероятно изглеждаха като на сърна пред фарове погледнати отстрани. - Форд Броди. - допълних и отново се обърнах към нея. - За каква работа става на въпрос? По-рано споменахте, че можете да ми осигурите такава. Ако не е твърде нагло да попитам?

by **Eliah Brody** Пон Дек 01, 2014 9:40 pm

Когато произнесе името си се стъписах за миг. Той.. Този бездомник който прибрах... Нима това беше брат ми? Намръщих се леко, но си прехапа езика за да не кажа нищо. Ставаше все по интересно, ако наистина беше така. Можеше просто да си го е измислил или да се представя за някой, който е срещнал, затова трябваше да разбера, като го попитах направо:
- Това истинското ти име ли е?
Огледах го скептично, но след това реших да му кажа каква е работата, за която го исках първоначално. Щях да го поизмъча малко. Все пак той също беше виновен, за всичко което се случи с мен. Макар, че като го гледах, направо се радвах, на живота си. Ам, винаги съм се радвала на живота си, дори когато бях проститутка. Поне не ми липсваха удоволствия.
- Както ти казах, живота ми е много скучен и еднообразен и ми трябва забавление. Развлечение... - Иконома сложи пред него закуската която бях поръчала, преди да разбера, че ми е брат. Щеше да се задоволи с омлета, бекона и препечените филийки.
- Можеш да се храниш. - Дадох му позволението си и отпих от портокаловия си сок. Аз не ядях толкова въглехидрати и протеини за закуска. От друга страна той едва ли беше ял скоро, затова реших да не го задържам, а след като започна да яде, аз продължих да обяснявам.
- Ще излизаме заедно, ще правим секс... За пред хората ще сме двойка, но правилата в къщата са, напълно формални. Бизнес, нали разбираш. Знаеш какво е бизнес, нали?

by **Ford Brody** Сря Дек 03, 2014 9:18 pm

Да му се не види! Не бях вкусвал прясно сготвена храна от години. Беше нещо върховно, което се равняваше на най-голямото щастие... добре де, почти. Почти не чувах какво ми говори, слухът ми беше дотолкова притъпен от плюскането, че единственото, което чувах, беше нежното буботене на гласа й, сякаш беше затворена под огромна купа. Омлет... бекон... препечени филии, намазани с чисто масло. Ако затворех очи определено можех да си представя как изглежда Рая.

- Развлечение...

Очите ми се стрелнаха напред, след което вдигнах поглед към дамата. Докато дъвчех, смръщих веждите си въпросително и наклоних глава встрани. Добре, бях срещал и по-извратени предложения, отправени към мен, но това привлече интереса ми по доста по-различен и странен начин. Обмислях всяка нейна дума по отделно, сякаш изреченията й бяха някакви сложни шифри.

- Значи работата ми ще е в това да съм... "маска"? Лично жиголо или нещо от сорта? - Тона с който изрекох този въпрос би озадачил деветдесет процента от населението на света, но всъщност не ме интересуваше. Бях правил какви ли не по-извратени работи, за да имам покрив над главата си, а тя дори ми предлагаше храна и всичко останало. Само трябваше да я забавлявам, а това определено го можех. - Добре.

Довърших закуската си и се облегнах назад на стола. Докато още предъвквах последната си хапка, започнах да бърша ръцете си със салфетката. Вгледах се в заинтересованите й сини очи. Начина, по който устните й се изкривяваха в лека усмивка пораждаше някакво странно гъделичкащо чувство у мен. Не, не бяха "пеперуди". Беше нещо много по-различно, но нито самия аз знаех какво е, нито го разбирах. След като се уверих, че съм се почистил добре след обилното похапване, сплетох пръстите си и отпуснах длани на масата.

- Мисля, че би било съвсем честно аз също да разбера вашето име.

by **Eliah Brody** Чет Дек 04, 2014 11:02 am

Едва сдържах смеха си, прикривайки го зад тънка усмивчица. Работата ми се състоеше доста от актьорска игра. Целия ми живот беше като филмова лента, затова и толкова добре успявах да прикрия емоциите си. Не можех обаче да му кажа името си. Беше нестандартно, особено, като се имаше предвид, че отново използвах моминското си име, след смъртта на съпруга ми държах да си го върна.
- Може да ме наричаш Кет. - Усетих погледа на охранителя, който стоеше в близост до нас, затова се обърнах към него.
- Остави ни насаме, моля. - Стрелнах го с поглед, на което той кимна и отвори устата си, за да каже нещо но го прекъснах преди да е изръсил нещо за което да съжалявам. - Мълчи и изпълнявай.
Махнах му с ръка и се изправих от стола си. Направих няколко крачки за да стигна до госта си и отместих празните чиний настрани, за да не ми пречат когато седна на масата. Точно пред него. Протегнах се и го хванах за яката, заради липсата на вратовръзка, дърпайки го нагоре, за да се изправи.
- Харесвам мъже с вратовръзки, харесва ми да си играя с тях и да ги използвам вместо белезници. - Приближих лицето си към него но вместо да го целуна зарових лицето си във врата му, вдишвайки дълбоко от задушаващия му мъжки аромат.
Значи се оказа, че с него доста си приличаме. Аз продавах тялото си за храна и подслон като по - малка, а той сега. Бяхме близнаци все пак, беше нормално да сме еднакви.
Езика ми се плъзна по врата му стигайки чак до ухото му, където измънках тихичко с лека усмивка.
- Е, Форд... - ръцете ми се плъзнаха върху нежната копринена риза по гърдите и корема му. - С какво можеш да ме зарадваш.

by Sponsored content

Eliah's Mansion

Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion

Re: Eliah's Mansion