When darkness comes I'll light the night with stars, hear the whispers in the dark

by **Angela de Walsh** Чет Ное 27, 2014 8:18 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Angela de Walsh/21/Medium/FC:Indiana Evans

- Знаеш, че всичко ще бъде наред, нали? Ти си един от най-способните хора, които познавам. Гордея се с теб. – лекия акцент на Ашли Чеймбърс погали слуховата система на дъщеря й и тя кимна разбиращо. Седеше на една пейка по средата на парка в източната част и държеше премръзналите си ръце. Лекия полъх на вятъра действаше освежаващо, а тихото чуруликане на птиците напомняше за разгара на пролетта.
- Мъртва ли съм? – осмели се да попита Анджела, докато наблюдаваше изваяното лице на майка си. Очите на жената се присвиха в отчаяна гримаса и ръката й нежно премина по косата на момичето.
- Не, скъпа, не си. Още не. – усмихна се тя и продължи с действието, опитвайки се да я успокои. Малкото момиче бе получило това "проклятие", което в момента му позволяваше да говори и нея.
- Как така още не? – Анджи положи глава върху рамото на майка си и една сълза се стече по бледото й лице. Преди да успее да даде отговор, фигурата на жената избледня и се смеси с въздуха.
- Мамо! – извика детето, но жената продължаваше да говори, без да забелязва,че повика на мъртвото я зове.

Събуди се обляна в пот. Така както се бе будила през изминалите няколко години. Защо продължаваше да има тези кошмари, като вече знаеше истината?! Знаеше,че Ашли Чеймбърс не е майка й, нито леля й, за каквато се бе представяла през изминалите дванадесет години. Беше жена....психично болна жена, отнела я от родителите й. Опита да й втълпи,че родителите и брат й бяха загинали в ужасен инцидент и тя бе единствената останала жива роднина, която да я приюти. Анджела обичаше "леля си", дори свикна да й вика "мамо", както й бе учила жената, но в деня,когато разбра всичко, света й рухна пред очите като къща от карти. Толкова години бяха изминали и никога нямаше да могат да се върнат. И защо?! Заради извратената нужда на една шейпшифтърка да има дъщеря?! Не, тя наистина обичаше своето "фалшиво" дете. Обичаше я с всичките й странности. Още на десет, докато описа мъртвата съседка, която постоянно й се явявала да й каже,че е забравила пая във фурната, Ашли бе разбрала за свръхспособностите на отвлеченото момиче, но това не я накара да я намрази, напротив, връзката ставаше все по-силна. Животинският инстинкт на шейпшифтърката защитаваше Анджела като собствените си очи, дори в деня когато умря, опитвайки се да я защити.

Зеленината обхващаше почти цялата къща, като магически кръг, засят с цветя. Въздуха бе свеж и прохладен, дори леко пощипваше порозовелите бузи на новата собственичка на къщата. Самата тя бе решена да превърне това Райско кътче в свой дом и нищо нямаше да й попречи, дори досадната муха, която отчаяно се вреше в лицето й, сякаш търсеща топлина. Е, определено щеше да я намери в антрето, защото последва Анджела вътре.
- От кога те чакам... - отегчения, познат глас на Кланси я стресна, макар,че вече бе свикнала с присъствиено му.
- Не знам, от кога си мъртъв? - усмихна се дю Уолш
- Близо столетие...и си ми харесва. - призракът, който се бе опрял на стената посегна към русата коса на Анджи и опита да я докосне.
- Знаеш,че няма да стане. - подсмихна се тя и остави късото, дънково яке на окачалката до вратата. - Е какво си ми приготвил за обяд?
- Както сама видя, не мога да те докосна, камоли да хвана дръжката на тиган. - леко раздразнено отвърна призрака, чието същество леко потрепна, когато Анджела премина през него. - Внимавай, малката!
- Няма да ти разваля прическата, спокойно. - тя отвори хладилника с рязък замах и взе чаша портокалов сок, който реши,че ще й стигне за ядене.
- Съжалявам, но.... ще ти кажа. Толкова съм прозрачен,че не мога да крия нищо от теб. - духа се придвижи до момичето и внимателно се вгледа в сините й очи, които излъчваха спокойствие и радост. - Семейството ти е в града....или поне част от него.
Анджела стисна рязко стъклената чаша в ръката си и усети как пръстите й побеляха от хватката. Лицето й помръкна и изгуби розовината си, очите станаха наситено сиви, а долната челюст не докосваше горната. Не ги искаше тук....не го искаше тук. Дванадесет години не я бяха потърсили, дванадесет години живя с жена, която не познаваше, дванадесет години наричаше друга "мамо", а сега те идваха. Не знаеше какво е омраза, никога не бе мразила, никога....до сега. Изпитваше такава ненавист,че Кланси изчезна, така както ставаше винаги, когато усетеше тревога в очите й.

by **- p r i n c e ♛** Чет Ное 27, 2014 8:24 pm

Одобрена! Добре дошла , систър ;д

When darkness comes I'll light the night with stars, hear the whispers in the dark

When darkness comes I'll light the night with stars, hear the whispers in the dark

Re: When darkness comes I'll light the night with stars, hear the whispers in the dark