Ruar's appartement

За момент вампирката се почувства като малко момиче, хванато в крачка да се промъква нанякъде. Тя извърна бледото си, красиво лице към него и го огледа. Това беше.. някак мило. Макар тя да не намираше логика в действията му.. все пак тя нахълта в къщата му, почти го пресуши, направи всичко в кръв, принуди го да вади куршуми от нея, а сега й готви вечеря. Дали да откаже? Или да приеме? Мел бе отвикнала от човешките навици, но храната никога не й е пречела.
- Имам работа за вършене.. И много за отмъщаване. - опита се да се измъкне тя, гледайки несигурно чашата в ръката му. Някак си цялата ситуация не й се струваше много нормална, но някак си съжали, че му отказваше така. Трябваше поне да уважи труда му.
- Добре де, предполагам една чаша вино няма да ме забави толкова. - каза в крайна сметка и пусна раницата с оръжията си на земята, след което отиде до него и взе чашата. - Благодаря.
Червенокоската беше учудена, че той е готвил специално за нея, но просто се настани спокойно на едното столче.
- Всичко е... много хубаво. Специален повод? - попита тя, проследявайки го с поглед и отпи от чашата си.

Руар беше повече от сигурен, че тя ще си отмъсти, нямаше да остави нещата така. Все пак ако той беше на нейно място също би го направил.
- Да, повода наистина е специален. Тази вечер няма да вечерям сам. - Усмихна се едва доловимо и посочи храната, която се намираше около тях. - Моля те, ако храната която съм направил не може да ти навреди, хапни с мен.
Не знаеше как да я задържи ако тя пожелаеше да си тръгне, но се надяваше, че един вид ще се чувства длъжна след като той нахрани нея да му върне услугата и... Всъщност да му позволи отново да я нахрани, само че с малко по различен тип съставки.
- Предлагам ти са си измислиш стратегия преди да се втурнеш с главата напред към отмъщението. Това никога не е добрия ход.
Едва ли Мел имаше нужда от поученията му. Тя беше живяла стотици години повече от него, но Руар не знаеше защо постъпва така. Тя би трябвало вече да си го е представила в ума си и да е видяла как лошите момчета ще ѝ сритат малкото ѝ дупе.
- Какъв е твоя план? Трябва ли ти примамка? Мога да бъда примамка... -Предложи ѝ услугите си докато си слагаше салата в чинията.

Това си беше същинска обида за червенокосата вампирка. Самата тя се смяташе за факир на отмъщенията и убийствата, а той се съмняваше в нея най- безсрамно. Мелинда действително се беше погрижила за всичко вече. Хубаво е в такива моменти да имаш голямо семейство...Няколко от братята й вече ги държаха, може би защото тя им беше любимата сестра.
- Скъпи, планирам отмъщенията си по- бързо отколкото ти мигаш. Не се тревожи, всичко е изчислено. - намигна му тя с най- чаровната си усмивка и съблече коженото си яке, оставайки по черния потник, за да й бъде по- уютно за вечеря. Миг по-късно тя отпи отново от чашата си и се загледа в нея заинтересовано. Имаше нещо повече от вино там.
- Усещам вкуса ти вътре. Нима това е някакъв нов начин да поканиш вампир на вечеря? Ами ако реша, че предпочитам теб в чинията, вместо салата? - предизвика го тя и се засмя леко, след което взе купата, за да му покаже, че все пак ще се жертва да пробва храната му. Ако беше вкусна още по- добре. Не й пречеше да яде човешка храна, но и тя имаше рецептори на езика.

Това със мигането беше добро, провокира кривата усмивка която украси устните му, докато ѝ подаваше салатата. Все пак беше предположил, че я бива и явно тя реши да си защити репутацията.
- Ако предпочетеш мен ще те попитам дали да се съблека. - Главата му беше сведена към чинията му, , но очите му все пак бяха приковани в нейните. Отклони погледа си и облиза устните си. Почувства се леко неловко. Сам си го беше направил, можеше просто да си замълчи, но предпочете да е остроумен.
- Опитай и от хапките, мисля че ще ти допаднат повече от салатата. - Падаше си по месото, но не беше сигурен дали само към него и останалите хора или пилешкото също влизаше в менюто.
Очите му я следяха скришом, не искаше да се втренчва в нея, но се опитваше да разгадае дали това, което беше приготвил ѝ харесва, а изражението докато рецепторите ти оценят вкуса на храната в устата ти показваше най - точно дали се харесва или не.
Отпи от чашата си вече открито поглеждайки в очите й.
- Реколтата му е добра, '88 година. - Повдигна веждата си и проследи следващото ѝ движение.

Ами сега? Как се обясняваше това?
"Ами какво да ти кажа, от както ми даде да пия от кръвта ти всеки път когато заспя сънувам как правим секс... Много, много секс... И единственото нещо което си мисля докато те гледам е, дали ако правим секс и на живо ще е толкова яко колкото и в сънищата ми. Та, чесно казано се радвам, че дойде на врата ми, така те видях отново, за да опресниш паметта ми, на външния си вид, з да мога да го дървя вече не само докато спя."
- Ами, през повечето време съм сам... Забравил съм какво е да се храниш с някой друг. - Опитах да отбия темата, мислите ми бяха прекалено.. Шумни и наистина се надявах да не може просто така лесно да ги чува, защото щеше да ми е прекалено неудобно. Мало е странно докато ядеш и виждаш как този пред теб също яде, а в същото време да го чуваш как в главата му се препъват 1001 пози в които може да те изчука на масата. Това беше прекалено извратено за мен, аз не бях такъв човек, можех да си го държа в панталоните... По принцип, но нещо ми ставаше в последно време... А така ми се искаше отново да вкуся от кръвта ѝ. Имаше такъв невероятен вкус... Добре, това беше още по извратено.
- Не те задължавам да си тук, но ти благодаря, че ми правиш компания.

Красивата жена се усмихна срещу него, показвайки два реда блестящо бели идеални зъби. Ако някой зъболекар провереше устата й щеше да я провъзгласи за най-старателна грижа към зъбите си, поне докато не види как кучешките й зъби се издължават и как ръката му бива отхапана.
Харесваше й компанията му по някакъв странен начин. Може би трябваше да си го прибере у дома като домашно животинче. Ще й готви, ще се храни от него.. Може и да задоволи някоя друга негова фантазия за рзнообразие.
- Учудващо асоциален си за човешко същество. - изкоментира вампирката. Това всъщност беше доста добра оферта за нея.. Така той нямаше да липсва на никого.
- Нямаш ли някакви роднини? От кога живееш сам? - попита отново Мелинда.

Такова впечатление ли правех? Че съм атисоциален? Не, че не бях, но имах някакви хора които ми се водеха за причтели, макар, аз да ги чувствах повече за познати и не има споделях неща от скучния си живот.
- Не съм толкова зле. Имам компания от приятели с които излизаме, в ранните часове на нощта, но не ги каня на вечеря или закуска. Пък и повечето са мъже, а ако не знаеш, предпочитам... - цици, вагина, по изящни извивки... - жени.
Отпих от виното си, без да отделям поглед от очите ѝ. Имаше прекрасни сини очи... Неверояно сини, почти като моите.
- Не живея с осиновителите си от близо пет години. Виждаме се само по Коледа и дена на Благодарността, но нищо повече.