Darkened sky unbuttoned down the middle

krista monroe, 22, demon, fc;megan fox

Алчност. Всички определяха това като най - покварената черта на човешкия характер. Най - опасната и предизвикателна черта, която кара хората да вършат това и онова, което ги кара да горят във вечния демоничен огън на Подземното кралство. Е, здравейте дами и господа. Време е да се запознаете със самата алчност. Много ме мразят, малцина ме обичат. Повечето същества проклинат същността си и искат да имат "нормален" живот, но аз - самата алчност съм на седмото небе да бъда това, което съм. Наслаждавам се на прекрасната си природа. Колкото и да мразите алчност, трябва да признаете, че човечеството не би оцеляло без мен. Няма човек, който може да избяга от мен.
Сега е време и за моята история. За това как от ангел се превърнах вместо в добродетел, в един от Седемте смъртни гряха. Докато обитавах блаженото Господне царство винаги бях недоволна от нещо. Все нещо не ми достигаше, ламтях за още и още. Колкото и да ми се даваше, никога не ми беше достатъчно. Точно заради това, Бог реши, че не съм достойна да обитавам неговите земи и ме прокуди в дълбините на Ада. Попаднах в Четвърти кръг. Кръгът на алчните и прахосниците. Дори там алчността гореше душата ми, вместо огъня. Дори там не можех да забравя лакомията си. Тогава на заветния ден бях повишена на по - висша класа демон или именно на един от Седемте смъртни гряха.
Не съжалявах. Най - накрая бях намерила място си. Бях намерила къде принадлежа. Не бях създадена за ангел, същността ми беше друга - демонична. Истинското ми призвание беше да бъда Алчност и да управлявам Четвърти кръг. Да гледам как желанието за повече и повече накрая ги запраща при мен, виновника на техните страдания. Да гледам как горят във вечния огън. Това гъделичкаше егото ми и ме караше да се гордея със себе си още повече. Обичах да гледам как "щастието", с което ги дарявах така щедро изчезваше и ги въвличаше в най - големите им страдания. Това съм аз и моята природа. Алчност, проклятието на душата.
Години наред се радвах на страданието. На болката и умоляващите писъци. Всяко хубаво нещо си има край, нали? Новината, която ми беше съобщена ме разтърси. Не исках да търся нечие нещастно тяло горе и да живея жалък човешки живот, но нямах избор. Избрах тялото на жена. Красива и стройна, беше унижавана от съпруга си и реших просто да я отърва от жалкия й живот. Тези хора, мразех ги. За две години душата на жената все още ме контролираше и се бях превърнала в много по-добро същество. Често се налагаше да поздравявам непознати за мен, но познати за тялото й хора. Водех безсмислени разговори и така се превърнах в Криста Монро. Жената, който остана вдовица и всички съжаляваха. Всъщност беше хубаво да гледаш как едно тяло гори и вика за помощ. Нямах намерение някакъв самохвалко да продължава да унижава тялото, което бях избрала.