Here's how it happened

Всяка приказка си има своя щастлив край и аз също имам своя. Но моята не започна толкова щастливо. Дори за някой може да е тъжно, но за мен е просто история. Имах щастливо детство, макар и с родителите ми и брат ми да живеехме бедно. Да имах брат - близнак, не знам обаче какво стана. Дори не си спомням на колко години бяхме когато къщата се запали. Батко я запали, тогава се проявиха силите му и просто всичко пламна, така и не разбрах, какво се случи. Тогава се проявиха и моите сили, така всъщност и останах жива.
На другия ден след пожара в къщата влезе един бездомник и ме откри. Сметна ме за красива, каза, че можел да вземе пари за мен. Тогава не разбирах, бях малка, но както мама и тати ми казваха не вярвах на непознати. Не исках да тръгна с него, но той и каза че знае къде са и ще ме заведе при тях. И така историята ми започна да се развива малко по малко. Заведе ме в една голяма старинна сграда със затъмнени прозорци и големи светещи надписи. Вътре беше пълно с добре облечени чичковци и голи какички. Остави ме там на една жена, която му даде пари и си тръгна.
Тогава разбрах какво означа "Публичен дом" и "интимни контакти". с времето започнах да създавам връзки във висшето общество. Доста политици и какви ли не важни клечки идваха при мен. Бързо се научават техниките на занаята. Преди три години плених сърцето на един милионер или беше милиардер преди да се запознае с мен. Бях от високоплатените даваха много пари само за да им правя компания. Бях горда от себе си. Красотата ми го плени, а след първата вечер прекарана в леглото ми не му се искаше да тръгва.
Започнахме да излизаме на срещи, мадам ме освободи за да мога да се омъжа за него след като ми предложи. Разбира се, богат, не много красив, но ставаше. Искаше семейство, деца... Блуткаж. На втората годишнина от брака ни започна да ми кръшка. Нещо, което не можех да му позволя. Затова и го самоубих. Почина от сърдечен удар милия... Много бях тъжна на погребението му, цялата в черно със слънчеви очила.  за да не виждат когато въртя очи. Беше досадно, но в крайна сметка се прибрах в голямата си къща с огромната си банкова сметка. Струваше си двете години за да получа мечтания живот. Сега ме извинете, но питието ме чака край басейна...

Одобрена си, добре дошла!