“Clever as the Devil and twice as pretty.”

Pure Evil. 
faerie | fc: Jack Falahee | 21/ n/a |

Кристофър вон лю Еванс. За него можеше да се говори много. Черната овца в семейството. Издънката на кралете. Проклятието на Боговете. Да, той беше всичко това. Макар и фея, Крис притежаваше душата на демон. В цялата му същност цареше мрака, тъмнината и злото. Обичаше да тормози всички.
Да се подиграва с тях. Да ги измъчва. Дори да убива. Обичаше всичко това. Въртеше всички на малкия си пръст, не защото просто го можеше, а защото другите му позволяваха да го прави. Никой не би посмял да застане против сина на краля. Никой. Дори собствените му родители. Всички стояха кротко и мирно, докато той играеше ролята на Властител, покосявайки цели селища с магията си. Като всяка зла страна, той притежаваше и частица доброта в себе си. Някога, преди много години, още когато смяташе себе си за тинейджър, лошия човек дойде и отвлече единственото същество, с което се е държал добре - неговата сестра - близначка. С нея винаги са се подкрепяли. Винаги са заставали един зад друг, поделяйки си вината за поредната щуротия. Тя изкарваше доброто от него. Превръщаше го в едно смирено и послушно момче, което всички искаха от него да бъде. И все пак, Кристофър се промени. Той порасна. Позволи на злото да завладее съзнанието му, изсмуквайки като черна дупка и малката капчица добро останала в него.
Наред с малкото добри качества, които буквално се броят само на пръстите на едната му ръка, подрастващият мъж е изключително нетърпелив, себичен, егоистичен и отмъстителен. Способен е да унищожи цели популации, само защото са му попречили да направи нещо. Не обича да чака и да прави, каквото му наредят. Стои зад обещанията си.
И въпреки всички тези негативни качества, дълбоко в себе си Крис е едно малко, уплашено момче, страхуващо се за изгубената си сестра. Винаги се стреми да не показва чувствата си, да се представя като безсърдечно ко*еле, с перфектна външност. Студеният му поглед, някога пълен с надежда и топлина, сега сразява всеки срещнал дълбоките му очи. С глава винаги вирната нагоре, лю Еванс умело успява да съчетае арогантността си с длъжността,  която заема в семейството си. И все пак, като един от най - малките му членове, цялото имущество се пада именно на него, защото въпреки злините , които прави, той винаги ще бъде гордостта на мама.