-you're born insane-

15.08.2010г.
Единственото в гората беше една оранжева малка палатка. Беше около един или два през нощта. Нито Миа нито любимия ‘и знаеха, колко е часа. Не ги и интересуваше. Бяха само тя и той полу голи и двамата
- Знаеш, че те обичам адски много, нали? – проговори мъжа докато лежеше вътре в палатката наслаждавайки се на божественото лице на Миа. Все едно се взираше в най-красивото нещо на земята, но още по-хубаво.
- А аз не те обичам въобще.–  усмихна се. Не беше вярно. Обичаше го. Обичаше го повече от колкото той самия предполагаше. Никога не бе обичала някой толкова силно. Би убила за него. Би умряла за него, но той за нея - едва ли. Обичаше собствения си задник повече и тя го знаеше дълбоко в нея, но не искаше да повярва.
Беше седнала върху него и рисуваше по корема му с нокти.
- О ,така ли? – обърна се рязко така че тя да легне,а той да е върху нея. Миа избухна в смях. В цялата гора единствено нейния смях, който можеше да те накара да се влюбиш в нея още щом го чуеш. Понякога хората и казваха ,че гласът и е като на сирена, а красотата, като на самодива, но истината бе ,че тя беше просто човек нищо повече. Поне се надяваше.
Мъжа разкрачи краката ‘и ги обви около кръста си. Започна да я целува нежно по устните и след това продължи надолу по гърдите ‘и.
- Майк... Не съм готова. – хвана го за раменете и се опита да го избута леко от нея ,така че да спре да я целува, но той не спря. Единствено захвата му стана по-груб и целувките също. – Майк.. – момичето започна да се съпротивлява, но той беше по-силен от нея. За няколко секунди разкопча сутиена ‘и и го махна. – Майк, спри! Не искам! – прашките ‘и – Майк! Моля те! – започна да крещи. – Моля те! – очите ‘и вече започваха да се пълнят със сълзи. Не искаше да си загуби така девствеността – изнасилена от мъже ,който обича. – Майк, моля те недей! – но той не спираше да я целува навсякъде. По дяволите щеше да го направи. – Моля те! –  крещеше с цяло гърло, но никой не можеше да я чуе толкова навътре в гората.
- Млъквай! – удари я толкова силно, че загуби съзнание.
Това ли бе истинската любов? Питаше се Миа след случая. Тъпото беше, че той ‘и преди си бе показвал тази тъмна страна, но никога не бе стигал до толкова далеч.