Тоалетните

Руар не знаеше къде се намира. Беше прекалил с алкохола много отдавна, още преди да излезе от предния бар. Знаеше, че трябва да се прибере, но апартамента му се виждаше толкова далече. Знаеше, че трябва да си вземе такси или поне някъде дълбоко в съзнанието си го знаеше. Пияната му кратуна обаче беше решена да изтрезнее и предположи, че разходката в два часа след полунощ е идеална идея.
Вървеше, по - скоро залиташе по тротоарите, като се стремеше да направи кривата линия права, краката му не го слушаха и продължаваха да се огъват. Представи си как ходи като манекенка, крак пред крак, но незнайно защо на него не искаше да му се получи и тротоара беше негов на ширина.
Продължаваше да търси Мел в човешките барове, предните вечери не се беше правил толкова дроб, но за всичко си имаше изключения. Търсеше я цяла седмица, а никъде не бяха чували за вампирката Мелинда.
- Хей красавецо... - Руар дори не обърна внимание на звуците, главата го болеше и имаше чувството, че ще повърне след малко. Момичето което го викаше обаче не беше точно на това мнение и му се изпречи на пътя.
- Хайде... Ела да танцуваме. - Хвана китката му и го задърпа към някакъв бар, пред който пазеха мускулести мъжаги. Очите му отбелязаха това, че много хора чакаха отпред в редичка, но момичето просто погледна охранителните и те я пуснаха вътре. Краката му вървяха по инерция, за щастие без да се спъва, но не успя да се спре като момичето в средата на дансинга и се блъсна в нея.
- Всъщност мислех да се прибирам... - Блондинката не го остави да довърши, а вместо това го целуна. Нещо одраска езика му, което леко го стресна. Успя да я избута от себе си и да се огледа. Беше заобиколен от вампири впили зъби в нечий врат или китка, а други го гледаха със светещите си очи.
- Да.. Трябва да се прибирам. - Тръгна през тълпата на някъде търсейки изход и когато видя голямата врата пред себе си беше щастлив, поне за малко, преди да разбере, че тази врата води до тоалетна с множество кабинки. За негова изненада имаше само една или две заети.
- А ето къде си... - Обърна се и видя блондинката която до беше довлякла. - Не знаех, че имаш чак такова желание да ме нахраниш.
- Не, виж, аз не съм от тези хора, които... - Руар не можеше да съдере мислите си и отстъпваше все по назад, докато гърба му не опря нещо тънко, което се оказа дървената преграда между двете тоалетната. Блондинката го бутна леко, което му беше достатъчно имайки предвид колко лесно губеше равновесие. Влезе след него и затвори вратата.
- Няма да викаш, нали? - Руар предполагаше, че това е риторичен въпрос, защото веднага, когато му се нахвърли първото беше да му запуши устата. Мъжа се свлече сядайки върху тоалетната без силите да се бори. Дори жена, тя беше вампир и беше доста по силна от него. Зъбите и се впиха във врата му, а жената започна да смуче жадно топлата й гъста кръв, примесена с прекалено много алкохол.
Знаеше, че ще си умре тук, нямаше друг вариант,усещаше как му се приспива и очите му се затваряха. Чудесен начин да умреш. Странното беше, че дори не чувстваше болка, само безтегловност...

Няма нищо по- хубаво от стабилна вечеря от красива жена, особено след няколко убийства.
Мелинда стоеше на едно сепаре в дъното на клуба, заедно с нейния добър приятел Натаниел, който освен приятел беше и неин брат. Общ създател и тем подобни. Червенокоската му намигна и отправи сините си очи към красавицата между тях. Беше човек, блондинка, на не повече от двадесет и пет, но имаше проблеми с пристрастяването, особено към вампирска кръв. Е, с малко обещания те я накараха да се присъедини към тяхната компания, но в крайна сметка нямаше да получи дозата си. Вампирката погали нежната шия на момичето и отмести косата й назад, след което прокара върха на езика си по сънната й артерия. Укаеше добре. Не беше нулева отрицателна, но и с тази щеше да се задоволи. Зъбите на Мелинда се удължиха и след един поглед към Натаниел тя забеляза, че неговите са последвали примера й. Убийцата остави няколко нежни целувки от рамото към врата на блондинката, но беше толкова гладна, че не се сдържа и впи зъбите си във врата й. Боже, прекалено много глупости използваше това момиче..
И тогава онова гадно чувство. Беше като червена сирена в главата й, която виеше с всички сили, сигнализирайки опасност и по- важното - пречеше й да се наслаждава на вечерята си. По дяволите този човек.. Мелинда знаеше, че ще си има проблеми с него, но трябваше ли всеки път да му спасява жалкия човешки задник. Тя се опита стремглаво да игнорира опасността, но не се получи.. импусите затихваха, но сирената ставаше все по- силна. Очевидно нещо го убиваше. Мамка му.
С нежелание се откъсна от прекрасната русокоска и докосна леко Натаниел.
- Ще се върна скоро, ако не.. довърши я. - инструктира го и му намигна, след което тръгна из клуба. Беше някъде тук, усещаше го. Можеше да разграничи дори аромата на кръвта му. Що за мухльо... как се бе набутал във вампирски клуб. Та отгоре имаше табела ''Fangtasia''. Чевенокоската преминаваше бързо през преплетените тела на дансинга, носейки се на високи тънки токчета и с черна кожена рокля, която едва стигаше до средата на бедрото й, а от там се показваха жартиери, които държаха мрежести чорапи, които пък покриваха километричните й крака. Огнените й къдрици подскачаха при всяка маневра, докато накрая не се добра до мъжките тоалетни. Редовно място за хранене. Жалко, според нея. Доста долнопробно.
Вече знаеше къде е и знаеше кой е с него. Нямаше да й се прости. С едно дръпване тя изкърти ключалката на кабинката и хвана невръстната блондинка-вампир за опашката, извличайки я назад. Той наистина бе безпомощен.. Момичето беше вампир само от година.
- Назад, кукло. - изсъска студено Мелинда към вампирката, която й се озъби инстинктивно. Нормално, бе й прекъснала вечерята. Както и той прекъсваше нейната. Щеше да му го изкара през носа.
- Мел.. Не знаех, че е твой, аз.. извинявай. - започна да се оправдава колебливо веднага, когато очите й се съсредоточиха и видяха кой стои срещу нея. Да, и тя й беше сестра. В последните десетилетия ''баща'' им беше решен да стане ръководител на голям клан, затова на Мел й се навъдиха доста братя и сестри. Джесика изчезна преди да е ядосала допълнително по- голямата си сестра, а другите две кабинки утихнаха.
- Ти си идиот. - констатира червенокоската, пристъпвайки към него и сложи ръце на кръста си. Идиот, но много добре ухаещ.. Стомаха й се сви при импулса на зъбите й, но тя му се противопостави, след което реши да го изведе от тук, преди да си е навлякла неприятности заради него.
Хвана го за ръката и го издърпа в право положение. Беше пиян като кирка и обезкървен, прекрасно.. Следваща спирка - колата й.
***
С усилие го натъпка на предната седалка и седна на мястото на шофьора, а после запали акомулатора и потегли. Трябваше да се махнат от там. Той все още кървеше..А Мел все още не знаеше как да го нарича, освен ''идиот''. Паркира в една тъмна уличка, няколко преки по- надолу, след което включи лампата и погледна към него.
- Какво си мислеше ? И какво точно целиш с висенето във вампирски бар? Самоубийство? Защото ако е така мога да те върна веднагически там.

На обещанията си? На обещанията си ли? Тя не желаеше да го вижда. Искаше да стои далеч от него, защото имаше далеч по- важни неща за правене. Освен ако той не искаше да бъде втората й среднощна закуска за тази вечер.
- Ти полудял ли си? Отново трябваше да спасявам човешкия ти задник, при това прекъсна вечерята ми, а сега стоиш кървящ в колата на гладна вампирка. И защо изобщо си ме търсил? Не разбирам защо си останал с впечатлението, че АЗ искам да те срещам отново. - Мелинда беше бясна и говореше доста бързо, като същевременно търсеше някаква кърпичка. Когато намери една от тези, с които почистваше по принцип ръцете си след убийство се приближи към него и я притисна към врата му. Хвана ръката му и я постави на нейното място, защото не смяташе да му бъде бавачка и да се грижи за него. Червенокоската изруга още веднъж, след което угаси лампата и се облегна назад на седалката си, затваряйки очи и си наложи да се успокои.
- Не съм ти бавачка и няма да те спасявам всеки път, когато някой те нападне. Дори не носиш сребро по себе си, що за глупак си? Какво искаш от мен? - проговори отново, без да го поглежда, но този път тона й бе равен и осъдителен. Зъбите й се бяха спуснали от гняв и глад. Тя разтвори устни, за да си поеме дълбоко въздух. Самообладание! Това беше ключа. Трябваше да се овладее.
Този мъж й създаваше само главоболия. А това беше трудно, та тя бе шибан вампир. И защо изобщо го спаси? Трябваше да остави сестра си да се нахрани с него и да го захвърли някъде. Чудно..сега се ядоса на себе си.

Този мъж си просеше смъртта. Какво не му беше наред? Защо по дяволите му се умираше? И защо тя трябваше да бъде тази, която да го убие. Сестра й вече здравата го беше източила. И без това бледото му лице сега бе добило мъртвешки тен, а под черните му като нощта очи имаше дълбоки кръгове. Не, нямаше да го убие. Защо иначе му спаси задника..два пъти. Обезсмисляха се усилията й.
Когато обаче кръвта му попадна върху устните й всички мисли се замъглиха. Тя стисна седалката силно, за да успее да остане на място и да не го сграбчи на момента.
- Играеш си със самоконтрола ми.. - прошепна и облиза устните си, след което потръпна от сладост. Тази кръвна група.. Червенокоската разтърси глава, карайки няколко непослушни кичура да застанат пред лицето й, за да не й е толкова лесен достъпа до него. Та той й се подлагаше на тепсия. Как да не го убие. Беше дяволски вкусен, всяка частица в нея крещеше ''пресуши го''. Жадуваше да впие зъби в прозрачно бялата му кожа, чувстваше как животинската й порода се обаждаше. И тогава й просветна...
- Няма да те убия.. това значи, че съм те спасявала напразно. Напротив, дори ще ти дам нещо от себе си, защото умирам от глад, но не искам да те убивам. - Вампирката се въодушеви от идеята да го поизцеди и все пак той да оживее, та да научи поне името на този вкусен откачалник. Тя се обърна към него, след което захапа китката си и я поднесе към устните му. - Пий докато не се е затворила.., но малко, защото ще откачиш. Тя е.. доста силна. Пий или наистина ще те убия, защото няма да се сдържам дълго.. - говореше тихо и нетърпеливо, облизвайки плътните си, червени и от червилото, и от кръвта й устни и преглъщайки жадно.

Знаеше, че я предизвиква, но и точно това беше първоначалната му идея, след като стигна до заключението, че може би това, което иска от нея е да пие от него. Не му пукаше как ще свърши. Предположи обаче, че след като тя му дава да пие от кръвта ѝ трябва да го направи, затова и устните му докоснаха раната на китката й след като беше поднесена към тях. Езика му облиза кръвта ѝ, която беше нещо изключително сладко и я засмука, преглъщайки голяма глътка. Дланите му обхванаха ръката ѝ и я притисна по силно към устните си, защото имаше чувството, че се опитва да се отдръпне, а той не искаше да я пуска.
Сърцето му заби по - силно кръвта му започна да циркулира из вените му по - бързо, усещаше тялото си по здраво... А тази вкусна течност, по сладка от нектар.
Преглътна за втори път. Още една голяма глътка се стече в гърлото му и той отвори очите си, за да погледне към нея. Мелинда очевидно не беше доволна от развоя на събитията и се опита внимателно да отдръпне ръката си от него, но това което получи в замяна беше още по силно притискане към устните му и недоволно изсумтяване.
Трета глътка. Руар беше изблъскан назад от някаква невидима сила или Мел го беше направила, не знаеше със сигурност, но искаше още. Сега разбираше защо вампирите живееха от това. Вкуса беше невероятен. Очите му я гледаха будно, прогаря кожата ѝ, трябваше му още от кръвта ѝ искаше още... Тихото ръмжене му се счу странно, докато не разбра че всъщност идваше от него.
- Моля те... Имам нужда от още...

Виждайки последствията Мел си помисли, че може би ще съжалява за това, което току що направи, но зъбите й отново се спуснаха и тя не издържаше повече. Очите й бяха приковани в тънката струйка, която се спускаше по врата му и всичко, което искаше, бе да пие от него, докато не се насити. Затова и когато той изръмжа, тя му отговори със същото, само че по- силно.
- Достатъчно... сега е мой ред. - каза нетърпеливо и в следващия момент се бе настанила в скута му. Крака й се преметна през неговите и тя седна с лице към него, докато през това време хвана двата ревера на черната му риза и я дръпна настрани, за да разголи по- голяма част от кожата му.
- Умирам от глад...
Простена от нетърпение и заплете пръстите си в дългата му коса, дърпайки главата му настрани, за да открие врата му и зъбите й се впиха във вече направените дупки, които се опитваха да заздравеят заради кръвта й в него. Беше райско. Алкохолния вкус го нямаше заради нейната кръв и беше чиста примес от всичко прекрасно на този свят. Имаше вкус на слънчева светлина и шоколад и.. всичко човешко. Прималяваше й от сладост със всяка глътка. Притискаше се към него, обгръщаше го с ръце и се отделяше само за дъх пауза, след което отново ги впиваше. За момент се стресна, че ще го пресуши дори вече пил от кръвта й, но тогава усети ръцете му да се раздвижват и продължи с нова сила.

За нещастие на Руар, Мелинда му отказа още от онази така живителна за него течност и го възседна за да може да ѝ е по - удобно да пие от него. Сега сетивата му бяха много по - изострени, чувстваше се здрав, преливащ от сила и кръв, която да ѝ даде. Чувстваше зъбите ѝ дълбоко впити във врата му, но това не му причиняваше никаква болка, дори напротив носеше му наслада.
Когато се отдръпна за пореден път от него, ръцете му се плъзнаха по гърба ѝ и я притиснаха към тялото му. Дланта му се изкачи до врата ѝ и мъжа я притисна отново към врата си.
- Продължавай, мога да го понеса... - Размърда се леко под нея и ръката му която беше на гърба ѝ се премести отстрани на седалката за да може да пусне облегалката за повече комфорт. Вместо това напипа дръжката и седалката се измести по назад като размести малко телата им и пениса на Руар, който беше започнал да се втвърдява само Бог знаеше от какво се отърка в нея по силно. Това го накара да простене тихо и да затвори очите си отдавайки се на двойното удоволствие за миг.
Не беше наясно какво му става, в един миг искаше нейната кръв в другия момент искаше да пие от него. Възбуждаше се без явна основателна причина и се чувстваше по - жив от всякога, макар преди малко да беше полу - умрял.
Отвори очите си и срещна нейните, което беше странно, защото зъбите ѝ бяха във врата му преди секунда, Другото странно беше, че дланите му обгръщаха кръста ѝ и я притискаха надолу към него, а дори не беше забелязал, че го прави

Това не вървеше на добре. Кръвта му бе всепоглъщаща, толкова вкусна, толкова рядка, топла.. разливаща се надолу по тялото й като амброзия, а за нещастие трябваше да спре. Но как? Не биваше да му позволява да пие толкова, сега нямаше да може да се отърве от него дълго време.. Това доказваха и действията му. Ръцете му минаваха по бедрата й, нагоре по гърба й, притискаха зъбите й към врата му, а тялото му.. отговаряше светкавично бързо на обстоятелствата. Мелинда не можеше да се поддаде на това. Та тя му спасяваше два пъти задника от смърт, само това оставаше. Да го изчука и да изглежда съвсем жалка. Да, беше в настроение за секс още като излезе. След хубавия бой и хубавата храна идваше хубавия секс, но не и с него. Дори с тази прекрасна, сладка кръв..
- Какво си мислиш, че правиш? - попита червенокоската бавно и напрегнато, след което побърза да свали ръцете му от тялото си и да го нападне отново. Пръстите й, които отново бяха в косата му, този път го дръпнаха на другата страна, за да оголи другата част от врата му. Там, където тя щеше еда проникне за пръв път, нямаше еда използва нечии други дупки. Езика й се плъза по сънната му артерия, което я накара да потръпне от удоволствие и да хване рамото му, само и само да го държи мирен. Острите зъби пробиха млечната кожа като меко сирене и сега отново пиеше от него, та дори не даваше да се ралее и капчица по земята или дрехите му. Мел бе егоист и не даваше нищо да се случи с неговата кръв. За момента бе нейна.

Руар беше изненадан, че тя го отблъсна. Използваше го като ходещ автомат за закуски и все пак не му даваше да я докосва. Кой правеше така? Изнегодува, но нямаше достатъчно време, след като усети зъбите ѝ от другата страна на врата му. Сякаш не му стигаше само от едната. Щеше да се разхожда като вампирска курва с тази която подробност, че вероятно секс нямаше да има. Голяма думичка беше под голям въпрос.
Не се възпротиви, не каза нищо, но отново плъзнаха ръцете си по мрежестите чорапи, по кожата на бедрата й. Мина покрай жартиерите и стигна, чак до края на кожената рокля.
Простена тихо и отново се размърда под нея, отърквайки се в тялото ѝ. Тя беше като чист грях седящ над него и вече дори пиенето на кръвта му, която се разливаше във вените ѝ и започваше да циркулира на мястото на нейната. Смесваха се и той дори се зачуди дали наистина Мел го чувства така както го чувстваше той.
- Не ми ли е позволено да правя това? - Попита шепнейки повдигайки роклята й малко нагоре, за да се докосне до жартиерите. Пръстите му бяха нежни но настоятелни искаше да живее във века на корсетите и жартиерите, но за жалост родил се през двадесети век.

Достатъчно. Мелинда имаше чувството, че ако не спре скоро изобщо няма да спре, така че предпочете да остави и без това крехкия му живот още да пламти в него. Вампирката прибра зъбите си и отпусна ръцете си надолу по гърба му, превръщайки хватката просто в прегръдка. Езика й се плъзна по новата рана на врата му бавно и леко, без да го наранява, обирайки последните остатъци от кръв по кожата му. Дупките щяха да се затворят за секунди. Дори раната от другата страна на врата му бе заздравяла заради кръвта й. Сега вампирката трябваше да укроти страстите си. Чувстваше го толкова близък в момента, усещаше как неговата кръв затопляше вените й, неговите емоции, неговите желания. А действията му не помагаха на овладяването на ситуацията.
Мелинда постави ръце на раменете му и събра смелост да срещне погледа му. Лицето му беше толкова близо, а онова в панталоните му беше доста очевадно вече, защото се притискаше точно към.. И тогава вампирката осъзна, че трябва да се махне от тук.
- Не, не може. Трябва да си тръгваш. И спри да си навличаш неприятности, защото няма да търча като бавачка след теб. Следващия път ще ги оставя да те изцедят. - прошепна красавицата тихо, но заплашително, без дори да мига. Беше сграбчила брадичката му, за да не се разсейва от други фактори и да я слуша внимателно. Не можеше да му се отрече колко привлекателен бе този мъжки индивид, наистина. Сякаш го осъзнаваше сега, когато вече по- голямата част от кръвта му беше в нея. Но трябваше да се стегне, можеше да има голямо бъдеще. Да работи нещо например.. да спи до някое момиче..вместо да се разхожда из вампирски барове в търсене на.. нея. Това беше странно. Демоничното в нея нямаше проблеми да си поиграе с него, а после да го пресуши. Особено след приема на вампирска кръв играта им можеше да бъде доста забавна, чак караше тялото й да се притиска инстинктивно към неговото. Но здравия й разум още й напомняше за нейните човешки години и за отчаянието, в което бе попаднала преди да бъде превърната.
Затова и Мел се изправи на колене, след което с малко маневри се върна отново на своята седалка.
- Къде да те откарам? - попита красавицата, опитвайки се да приведе в ред къдриците си и да смъкне надолу роклята си, защото той се беше погрижил да се качи толкова нагоре, че да прилича на колан, вместо пола.

След като му се скара и се намести обратно на седалката вампирката избягваше да го поглежда в очите, затова Руар сe обърна на другата посока и се загледа през прозореца, като и даваше инструкции къде да го закара. Леко се сви на седалката, защото му беше неудобно заради ситуацията от по - рано. Беше сигурен че го е усетила и как нямаше щеше да му пробие панталоните, а тя му седеше в скута и дори леко се отъркваше в него. Необичано голямото желание за секс направо го съсипваше, но като истински мъж стискаше зъби и не каза нищо, което да се отклонява от темата за пътя.
Когато Мелинда спря колата си пред сградата, в която живееше Руар, то си позволи да се обърне към нея и да я погледне. Облиза устните си докато гледаше профила ѝ, чудейки се, какво ли ще е чувството ако пие от нея, само че от врата ѝ, устните му да докосват нежната кожа...
- Благодаря, че ме докара... - Разкопча колана, който си беше сложил когато тръгнаха след като я нахрани. - Вече знаеш къде живея, така че... Няма значение, едва ли някога ще ти потрябвам за каквото и да било.
Не знаеше, защо чувствата му бяха толкова изострени и се чувства толкова наранен от факта, че тя ще си отиде и никога повече няма да я види. Той дори не ѝ беше казал името си. Затова реши да го направи, ако изобщо я интересуваше.
- На Руар му беше приятно да те нахрани. Сбогом Мел. - Отвори вратата и слезе от колата ѝ, като притича до входната врата на сградата, а след това се качи бързо по стълбите. Имаше проблем за разрешаване, и до колкото знаеше щеше да стане много интересно това нещо не искаше да спадне.