welcome
It all just sounds like oooooh… Mmm, too young, too dumb to realize That I should have bought you flowers And held your hand Should have gave you all my hours When I had the chance Take you to every party Cause all you wanted to do was dance
profile
Вход
recent topics
Latest topics
who is online?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 244, на Съб Окт 26, 2024 2:09 am
screaming, crying, perfect storms I could make all the tables turn
2 posters
trueblood :: time.. :: tic..tac.. :: future
Страница 1 от 1
screaming, crying, perfect storms I could make all the tables turn
by !king♕ Съб Ное 29, 2014 1:47 pm
Хенри се намираше в къщата си, която повече наподобяваше на дворец. Десет часа вечерта минаваше. Преди няколко часа бе сложил сина си да спи, а жена му го бе последвала един час по - късно. Сега Хенри имаше време да помисли над някои неща, които го тревожеха през последните няколко дни. Бе седнал до камината, която гореше адски силно. Независимо от големината на стаята, в която се намираше, всяко едно кътче бе изпълнено с топлина. Бе седнал в любимото си кресло и небрежно прелистваше книга. Бе неописуемо отегчен, но трябваше да се занимава с нещо. В противен случай щеше да започне да мисли разни глупости и да се ядоса. Бързо се ядосваше, когато беше сам. В компанията на други хора се сдържаше, защото все пак бе по - висш от всички тях, но когато беше сам - всичко го ядосваше.
Изненадващо се бе съсредоточил в това, което четеше и не бе осъзнал кога беше минал половин час. И изведнъж тишината бе разкъсана от детски плач. За секунди мъжът се озова в стаята на детето си, а след това го вдигна на ръце и се върна обратно на креслото си. Детето беше притеснено, защото не спираше да говори някакви несвързани неща. Старк прегърна рожбата си и затвори очи, което успокои мъника. Предположи, че е сънувал кошмар. Двамата останаха така още известно време, след което кралят усети как детето се отпуска и след малко заспа. Бегла усмивка се появи на лицето на бащата, който от своя страна отново се изправи и се насочи по коридорите, при което влезе в детската стая на детето си и го върна обратно в креватчето му. На връщане мина и през спалнята, където жена му спеше спокойно. Радваше се, че бе поел грижите за детето. Тя се изморяваше невероятно бързо и всеки час сън бе добре дошъл за нея. Приближи се до нея и я целуна по челото, като я зави и излезе.
Когато влезе отново в стаята с камината усети, че не е сам. Бе в готовност да нападне този, който се бе осмелил да влезе неканен. Фигурата стоеше необезпокоена до камината и гледаше в нея. Хенри се приближи и малко преди да нападне крадеца, или какъвто и да беше този, фигурата се обърна.
- Елизабет! - възкликна Стюард. Бе забравил, че я бе повикал преди няколко часа. - Не очаквах да дойдеш, явно все пак мога да ти имам доверие. - допълни, като седна отново в креслото си. Пое чашата с вино от малката масичка до креслото и я допря до устните си.
Огледа внимателно гостенката си от главата до петите. Никога не би повярвал, че толкова изящна и привлекателна жена е склонна на нещата, на които бе склонна. Хенри Стюард Старк Хендриксън кръстоса краката си и отпи още от виното, а след това остави чашата на масичката.
- Искаш ли да ти предложа нещо? - попита. - Разполагам с най - изтънчените и качествени бутилки вино. Единствените в света.
Изненадващо се бе съсредоточил в това, което четеше и не бе осъзнал кога беше минал половин час. И изведнъж тишината бе разкъсана от детски плач. За секунди мъжът се озова в стаята на детето си, а след това го вдигна на ръце и се върна обратно на креслото си. Детето беше притеснено, защото не спираше да говори някакви несвързани неща. Старк прегърна рожбата си и затвори очи, което успокои мъника. Предположи, че е сънувал кошмар. Двамата останаха така още известно време, след което кралят усети как детето се отпуска и след малко заспа. Бегла усмивка се появи на лицето на бащата, който от своя страна отново се изправи и се насочи по коридорите, при което влезе в детската стая на детето си и го върна обратно в креватчето му. На връщане мина и през спалнята, където жена му спеше спокойно. Радваше се, че бе поел грижите за детето. Тя се изморяваше невероятно бързо и всеки час сън бе добре дошъл за нея. Приближи се до нея и я целуна по челото, като я зави и излезе.
Когато влезе отново в стаята с камината усети, че не е сам. Бе в готовност да нападне този, който се бе осмелил да влезе неканен. Фигурата стоеше необезпокоена до камината и гледаше в нея. Хенри се приближи и малко преди да нападне крадеца, или какъвто и да беше този, фигурата се обърна.
- Елизабет! - възкликна Стюард. Бе забравил, че я бе повикал преди няколко часа. - Не очаквах да дойдеш, явно все пак мога да ти имам доверие. - допълни, като седна отново в креслото си. Пое чашата с вино от малката масичка до креслото и я допря до устните си.
Огледа внимателно гостенката си от главата до петите. Никога не би повярвал, че толкова изящна и привлекателна жена е склонна на нещата, на които бе склонна. Хенри Стюард Старк Хендриксън кръстоса краката си и отпи още от виното, а след това остави чашата на масичката.
- Искаш ли да ти предложа нещо? - попита. - Разполагам с най - изтънчените и качествени бутилки вино. Единствените в света.
!king♕- Брой мнения : 8
Join date : 26.11.2014
Re: screaming, crying, perfect storms I could make all the tables turn
by Elizabeth Fox. Съб Ное 29, 2014 3:20 pm
Сините и очи се бяха впили в пламъците, наоколо цареше приятна топлина, но на нея самата и бе студено. Бе скръстила ръце пред гърдите си, а косата и бе пусната и се стелеше по гърбът. В позата и можеше и да се каже, че има нещо застрашително, но всъщност Елизабет дори не стоеше нащрек. Не и в тази къща, дори и да бе влязла на практика сама.
- Елизабет! - нямаше и секунда от както се обърна и възкликна домакина. Тя му се усмихна сковано. Не бе по изразяването на чувства, освен ако те не бяха свързани с болка. Тогава може би все пак нещо се показваше на лицето и. - Не очаквах да дойдеш, явно все пак мога да ти имам доверие.
"Не може да се каже същото за мен", помисли си русокоската и направи крачка към него. Движеше се безшумно за човек, но това и бе работата. Никой, никога да не я усеща, освен ако тя самата не го пожелаеше. И така звукът от дългите черни токчета бе недостижим за нормалните уши, а понякога и от свръхестествените. Но всичко опираше до това, кой стои насреща ти. А в момента Елизабет далеч не се изправяше пред някой нормален, пред нея стоеше знатна личност, ако можеше да се изрази така.
- Не съм дошла зареди притежанията Ви. - възрази тя и прокара пръст по един изискан шкаф, върху него имаше всякакви нормални неща. Снимки, фигурки, все неща които не биха вършили работа на самата нея и не виждаше нужда от тях. - Защо ме повикахте? Все пак се съмнявам да Ви е чак толкова скучно ... при положение, че горе Ви очаква красивата Ви съпруга?
Подсмихна се предизвикателно. Слуховете си бяха слухове, докато човек не получеше доказателства за тях, а щом опредеше до Елизабет то доказателствата сами я намираха.
Загледа се в него с присвити очи, изучаваше го. Дали търсеше слабо място? Не, та това би било глупаво. Със същия късмет щеше да се опита да разбие бетонна сграда с голи ръце, все пак не бе глупава знаеше на какво е способна и какво ще и навлече неприятности, и някак си се стремеше точно към това. Неприятностите.
- Но разбира се, ако настоявате няма да откажа чаша вино. - не виждаше смисъл да му отказва при положение, че явно щяха да говорят по делови въпрос, колко скучно, но това донякъде я бе заинтригувало. Все пак защо той имаше нужда от човек като нея? Тя не бе коя да е, не бе нормална, това което вършеше си бе направо подсъдимо, но изобщо не я интересуваше.
- Елизабет! - нямаше и секунда от както се обърна и възкликна домакина. Тя му се усмихна сковано. Не бе по изразяването на чувства, освен ако те не бяха свързани с болка. Тогава може би все пак нещо се показваше на лицето и. - Не очаквах да дойдеш, явно все пак мога да ти имам доверие.
"Не може да се каже същото за мен", помисли си русокоската и направи крачка към него. Движеше се безшумно за човек, но това и бе работата. Никой, никога да не я усеща, освен ако тя самата не го пожелаеше. И така звукът от дългите черни токчета бе недостижим за нормалните уши, а понякога и от свръхестествените. Но всичко опираше до това, кой стои насреща ти. А в момента Елизабет далеч не се изправяше пред някой нормален, пред нея стоеше знатна личност, ако можеше да се изрази така.
- Не съм дошла зареди притежанията Ви. - възрази тя и прокара пръст по един изискан шкаф, върху него имаше всякакви нормални неща. Снимки, фигурки, все неща които не биха вършили работа на самата нея и не виждаше нужда от тях. - Защо ме повикахте? Все пак се съмнявам да Ви е чак толкова скучно ... при положение, че горе Ви очаква красивата Ви съпруга?
Подсмихна се предизвикателно. Слуховете си бяха слухове, докато човек не получеше доказателства за тях, а щом опредеше до Елизабет то доказателствата сами я намираха.
Загледа се в него с присвити очи, изучаваше го. Дали търсеше слабо място? Не, та това би било глупаво. Със същия късмет щеше да се опита да разбие бетонна сграда с голи ръце, все пак не бе глупава знаеше на какво е способна и какво ще и навлече неприятности, и някак си се стремеше точно към това. Неприятностите.
- Но разбира се, ако настоявате няма да откажа чаша вино. - не виждаше смисъл да му отказва при положение, че явно щяха да говорят по делови въпрос, колко скучно, но това донякъде я бе заинтригувало. Все пак защо той имаше нужда от човек като нея? Тя не бе коя да е, не бе нормална, това което вършеше си бе направо подсъдимо, но изобщо не я интересуваше.
Elizabeth Fox.- Брой мнения : 4
Join date : 27.11.2014
Re: screaming, crying, perfect storms I could make all the tables turn
by !king♕ Съб Ное 29, 2014 3:36 pm
Кралят се приближи до един стъклен шкаф и го отвори като извади от там чаша за вино. Огледа я внимателно, а след това я подаде на гостенката си и наля вино вътре. Не отделяше погледа си от русокосата. Седна отново на креслото си и се загледа в горящите дървета. Рядко го правеше.
- Е, предполагам си наясно защо си тук. - започна да говори, като гласът му бе значително тих и дрезгав. - Имам нужда от човек, който да се погрижи за някои неща, с които аз самият нямам намерение да се занимавам. Ще ти бъде платено щедро.
Хенри прокара ръка по повърхността на креслото си, а след това незабележимо прехапа устната си. Ароматът, който се носеше от нея му хареса. Не беше от онези женските парфюми, които са твърде сладникави, но не беше и някакъв прекалено лек. Беше точното определение на безупречност събрано в миризмата на един обикновен парфюм.
- Нямам намерение да обсъждам личните си въпроси с теб, затова какво правя с жена си и как го правя не ти влиза в работата. - побърза да допълни, като се понамести и отпи от виното си. Наля си още една чаша и върна погледа си на русото изящество пред него.
А тя определено беше изящество. Пред него стоеше невероятно привлекателна жена, която навярно бе в състояние да се справи с всичко, което `и се кажеше. Очите `и бяха нещо невероятно и неописуемо. Тялото `и бе точно такова, каквото трябва да бъде, а и Старк винаги си бе падал по руси жени. Бяха му слабост. По - голямата част от жените в живота му бяха руси, а много малко бяха с различна от русата коса. Явно си имаше тип.
- На секцията до теб има лист. На него са написани имената на първите ти три жертви. Надявам се, че ще гледаш сериозно на работата си и ще ги отстраниш до края на вечерта. - гласът му бе равен и изпълнен с надежда. - А, и също така...започни да ми говориш на ти. Ще прекарваме убийствено много време заедно.
Изпи чашата с вино на екс, а след това се изправи.
- След като убиеш тези тримата се върни и на същото място ще намериш друг лист. Там ще са написани всичките неща, които ще искам да свършиш през деня, докато аз спя. - и с тези свои последни думи, Хендриксън се насочи към покоите си.
- Е, предполагам си наясно защо си тук. - започна да говори, като гласът му бе значително тих и дрезгав. - Имам нужда от човек, който да се погрижи за някои неща, с които аз самият нямам намерение да се занимавам. Ще ти бъде платено щедро.
Хенри прокара ръка по повърхността на креслото си, а след това незабележимо прехапа устната си. Ароматът, който се носеше от нея му хареса. Не беше от онези женските парфюми, които са твърде сладникави, но не беше и някакъв прекалено лек. Беше точното определение на безупречност събрано в миризмата на един обикновен парфюм.
- Нямам намерение да обсъждам личните си въпроси с теб, затова какво правя с жена си и как го правя не ти влиза в работата. - побърза да допълни, като се понамести и отпи от виното си. Наля си още една чаша и върна погледа си на русото изящество пред него.
А тя определено беше изящество. Пред него стоеше невероятно привлекателна жена, която навярно бе в състояние да се справи с всичко, което `и се кажеше. Очите `и бяха нещо невероятно и неописуемо. Тялото `и бе точно такова, каквото трябва да бъде, а и Старк винаги си бе падал по руси жени. Бяха му слабост. По - голямата част от жените в живота му бяха руси, а много малко бяха с различна от русата коса. Явно си имаше тип.
- На секцията до теб има лист. На него са написани имената на първите ти три жертви. Надявам се, че ще гледаш сериозно на работата си и ще ги отстраниш до края на вечерта. - гласът му бе равен и изпълнен с надежда. - А, и също така...започни да ми говориш на ти. Ще прекарваме убийствено много време заедно.
Изпи чашата с вино на екс, а след това се изправи.
- След като убиеш тези тримата се върни и на същото място ще намериш друг лист. Там ще са написани всичките неща, които ще искам да свършиш през деня, докато аз спя. - и с тези свои последни думи, Хендриксън се насочи към покоите си.
!king♕- Брой мнения : 8
Join date : 26.11.2014
Re: screaming, crying, perfect storms I could make all the tables turn
by Elizabeth Fox. Съб Ное 29, 2014 3:53 pm
Елизабет повдигна едната си идеално оформена вежда, а устните и се разтеглиха още леко. Усмивката и започваше да става злорада, бе готова да си свърши работата, искаше да го направи. Твърде дълго време бе стояла кротко.
- Пределно ми е ясно, че ще ми се плати добре. - подметна след миг и се засмя, но смехът и далеч не бе радостен. По - скоро ироничен. - Последния който реши да не го прави ... е да кажем, че не завърши добре.
Взе листчето за което той бе споменал и огледа имената. Явно господин сдържаност се бе сдобил с много врагове напоследък, каква трагедия. Но нея това я радваше, просто направи един ироничен поклон на последните му думи и още преди той да е излязъл от стаята тя придоби съвсем различен вид. Дрехите и косата и не бяха тези от преди минута, не. Вече Елизабет бе готова изцяло за работа. Запъти се към вратата, тихо както винаги и скоро напусна имота му.
Задачата се оказа лесна, надяваше се да се позабавлява повече. Но явно не и бе писано с тези тримата. Дори не знаеше как да опише паплач като тях. Похотливи, инатливи и самовлюбени същества. Но поне бяха молили за милост в секундите които им бе позволила. Точно този тип мъже тя ненавиждаше. Може би защото в миналото и я бяха ужасявали? Тогава, в онова жалко мило, Елизабет не притежаваше сили, които да и помогнат да се справи с това. Не притежаваше дори смелост да им се опълчи, но сега... сега всички тези мъже сигурно бяха чували за нея. И знаеха ли, че щом тя ги посети, то значи е дошъл краят им. Ангел на Смъртта, дали заслужаваше да носи такъв прякор или не? А всъщност дори не я интересуваше, това бе работата и, това вършеше с удоволствие, защото просто не бе нормална, просто не мислеше като останалите. Може би бе луда, може би. Но и това не я засягаше, определяха ли я за такава сигурно би се съгласила и би се усмихвала насреща на човека, докато не решеше, че иска да сложи край на живота му.
Отново се озова на същото място, като снощи. Пред красивата камина в изисканата стая. Не бе истина как живееха тези хора. Този тип стаи бяха на онзи тип домакини, които не търпяха и една прашинка и гледаха всичко да си е на мястото, но разбира се за такъв ред те имаха и голям персонал от прислужници. Нищо от това дори не бе по вкуса на Елизабет, затова тя изгледа с отвращение намиращите се предмети в помещението и тръгна към секцията за да вземе втория лист, какво ли му се въртеше в ума на този кръвопиец. И макар една част от нея да не бе доволна от този факт, друга ликуваше. Все пак Елизабет от доста време насам не бе била себе си и чак сега можеше да се отпусне, за миг.
- Пределно ми е ясно, че ще ми се плати добре. - подметна след миг и се засмя, но смехът и далеч не бе радостен. По - скоро ироничен. - Последния който реши да не го прави ... е да кажем, че не завърши добре.
Взе листчето за което той бе споменал и огледа имената. Явно господин сдържаност се бе сдобил с много врагове напоследък, каква трагедия. Но нея това я радваше, просто направи един ироничен поклон на последните му думи и още преди той да е излязъл от стаята тя придоби съвсем различен вид. Дрехите и косата и не бяха тези от преди минута, не. Вече Елизабет бе готова изцяло за работа. Запъти се към вратата, тихо както винаги и скоро напусна имота му.
Задачата се оказа лесна, надяваше се да се позабавлява повече. Но явно не и бе писано с тези тримата. Дори не знаеше как да опише паплач като тях. Похотливи, инатливи и самовлюбени същества. Но поне бяха молили за милост в секундите които им бе позволила. Точно този тип мъже тя ненавиждаше. Може би защото в миналото и я бяха ужасявали? Тогава, в онова жалко мило, Елизабет не притежаваше сили, които да и помогнат да се справи с това. Не притежаваше дори смелост да им се опълчи, но сега... сега всички тези мъже сигурно бяха чували за нея. И знаеха ли, че щом тя ги посети, то значи е дошъл краят им. Ангел на Смъртта, дали заслужаваше да носи такъв прякор или не? А всъщност дори не я интересуваше, това бе работата и, това вършеше с удоволствие, защото просто не бе нормална, просто не мислеше като останалите. Може би бе луда, може би. Но и това не я засягаше, определяха ли я за такава сигурно би се съгласила и би се усмихвала насреща на човека, докато не решеше, че иска да сложи край на живота му.
Отново се озова на същото място, като снощи. Пред красивата камина в изисканата стая. Не бе истина как живееха тези хора. Този тип стаи бяха на онзи тип домакини, които не търпяха и една прашинка и гледаха всичко да си е на мястото, но разбира се за такъв ред те имаха и голям персонал от прислужници. Нищо от това дори не бе по вкуса на Елизабет, затова тя изгледа с отвращение намиращите се предмети в помещението и тръгна към секцията за да вземе втория лист, какво ли му се въртеше в ума на този кръвопиец. И макар една част от нея да не бе доволна от този факт, друга ликуваше. Все пак Елизабет от доста време насам не бе била себе си и чак сега можеше да се отпусне, за миг.
Elizabeth Fox.- Брой мнения : 4
Join date : 27.11.2014
Sponsored content
trueblood :: time.. :: tic..tac.. :: future
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» I love you more than those bitches before. SPAM.
» . Let's Play Pretend
» at night we watched the stars explode; jamie pierce
» Dream provoked by vampire blood
» Eliah's Mansion
» This is the web that you weave, so baby now rest in peace.
» everybody knows i'm a good boy officer...
» Save Face Claim;